Човек на име Уве
Но Уве невинаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е — така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за какво да живее повече. Остава му само да сложи в ред делата си и да каже сбогом на света, който вече не му е по мярка. Но не така мислят новите му приказливи съседи и една нахална проскубана котка… “Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.”
Някъде там
ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СА НЯКЪДЕ ТАМ… може би. Всички сме се чудили дали има живот другаде във Вселената и как би изглеждал той. Е, д-р Майкъл Уол се заема да разнищи този проблем в своята книга „Някъде там”, която поразително прилича на научно продължение на „Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс. Някои от въпросите са прости: • Има ли извънземни и къде са те? • Как изглеждат? • Как ще комуникираме с тях? • Няма ли да ни изтребят (бррр!)? Други не чак толкова: • Къде в Слънчевата система може да има живот? • Възможно ли е да сме марсианци по произход? • Как ще колонизираме близките светове? • А звездите завинаги ли ще са недостижими? С много хумор, но и с непоклатим здрав разум д-р Уол разглежда възможността извънземните вече да са посещавали Земята в миналото или да я наблюдават отблизо днес. Във вдъхновяващата му книга се усеща и духът на незабравимия Карл Сейгън и неговата „Бледа синя точица” — тази вечна мечта да напуснем своя дом и да поемем към нови светове.
Баба праща поздрави и се извинява
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои… Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата — и единствена — приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в най-голямото приключение на момичето, след като я отвежда в блок, пълен с пияници, чудовища, бойни кучета и най-обикновени вещици. Но я отвежда също така до истината за една баба, която не прилича на никоя друга. Борбата срещу неправдите на света не е работа само на супергероите.
Малкото хотелче на име Коледа
Снежна буря довява на прага на малък семеен хотел група случайно закъсали на пътя хора. Дали романтичният уют под преспите на Ню Ингланд няма да стопли сърцата точно навреме за Коледа? Ново издание от 2020 г.! Малко хотелче, далеч от света, изглежда като перфектното място за прекарване на празниците. Моли има нужда от тишина и спокойствие, за да завърши новата си книга, защото от месеци страда от писателски блокаж. Появяването на Маркъс обаче — красив вдовец с две малки дъщери — може би е точно каквото ѝ трябва за ново вдъхновение. Хана се надява на зимна сватба като от приказките, но годеникът ѝ внезапно разваля годежа два дни преди събитието. В търсене на утеха и закрила Хана се сблъсква с приятеля си от детство Люк, който е пристигнал в хотела точно преди снежната буря. Джийн и Тим се борят да свържат двата края и да успеят да поддържат хотела отворен — и охладнялата си връзка топла. Дали непредвидените проблеми от виелицата ще запалят нов огън? С идването на коледните празници героите само трябва да си позволят да повярват отново в чудесата… и в любовта. Превод от английски: Клементина Бъчварова Художник на корицата: Фиделия Косева
Брит Мари беше тук
Брит-Мари е 63-годишна жена, на която често казват, че е пасивно-агресивна мрънкаща вещица. След 40 години брак тя напуска големия град и неверния си съпруг и попада в Борг. Борг е градче, преминало през финансова криза, след която са останали единствено табелки „Продава се!“ и една вмирисана на бира пицария. Брит-Мари мрази футболa, а Борг има само него. Това не е началото на прекрасно приятелство, ни най-малко. Но местният младежки отбор се нуждае от треньор толкова отчаяно, че са готови да дадат работата на когото и да е. И не се интересуват от дреболии като това, че Брит-Мари не иска да има ама съвсем нищо общо. Защото в критични ситуации има само една универсална истина за градчетата: пицариите и футболът са последното, от което хората се отказват. „ Брит Мари беше тук“ е роман за предразсъдъци (не че Брит-Мари има предразсъдъци, естествено, че не), правилно подредени прибори (вилици, ножове, лъжици, в този ред, не че Брит-Мари би опявала за такова нещо) и едно провинциално градче, което жадува да не загуби поне един мач. Това е история за втори шансове, за първи шутове и за това как почти всичко може да се почисти със сода бикарбонат. Авторът на „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“ е написал любовна история, както и обяснение в любов към футбола и местата, където се играе той, но най-вече към една жена, която цял живот е чакала животът ѝ да започне.
Красиво безрасъдство
Пен: Живея за отмъщението си. Четири години страдам заради това, което Дария Фоло¬ухил ми причини, и сърцето ми вече е само лед. Взех си първата ѝ целувка. Тя взе единственото, което обичах. Бях беден. Тя богата. Сега обаче съм най-бляскавият проект на родителите ѝ. Живея в къщата ѝ и мога да съм неин мъчител. Дария Фолоухил си въобразява, че е Кралицата. Заел съм се да ѝ докажа, че не е нищо повече от разглезена принцеса. Дария: Всички виждат само бляскавата външност. Кралицата, на която всички завиждат. Не знаят за сълзите. Високите и тънки като игли токчета пробиват стра¬хотни дупки, когато стъпваш с тях по хората. Един слънчев ден така пробих сърцето на Пен Скъли, че от него потече кръв, а после го метнах в кофа за боклук. Сега обаче той живее в стаята отсреща и аз искам него, него, само него. Но той е капитанът на отбора, който всички от моята гимназия мразят, и мой доведен брат. И иска да си платя за всичко.
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)