Клеър Макинтош

– Успокой се – казвам си на глас.

Скръбта е нещо много сложно. Тя е на приливи и отливи и е толкова многолика, че може да те подлуди. Дни наред мога да сдържам сълзите си, след което едва успявам да дишам между хлипанията, които разтрисат цялото ми тяло. В един миг се смея с чичо Били за нещо глупаво, което татко някога е направил, а в следващия съм изпълнена с гняв заради егоизма му. Ако татко не се беше самоубил, мама също нямаше да го стори.

Гневът е най-лошият елемент в цялата картина. Горещата ярост и неизбежната вина, която идва след нея.
Защо го направиха?
Премислям отново и отново дните преди смъртта на баща ми и се питам дали е можело някак да се предотврати случилото се.