Ема Авърел има сериознa причинa да се страхува от деня, в който ще навърши четиридесет години. Точно на своя юбилей майка ѝ окончателно е загубила разсъдъка си, а при спомена за този кошмар тя все още потръпва. Ема очаква с нея да се случи същото. И това, че не може да заспи, е сякаш първият знак, че не греши.
Животът ѝ досега е бил подчинен на реда и разума. Голямата къща, чудесният съпруг, двете прекрасни деца и бляскавата кариера. Някъде назад е оставила спомените за майка си и трудното детство, а пред хората твърди, че тя е мъртва. Но не е — и миналото се завръща, за да я преследва, ръка за ръка с хаотичната ѝ по-голяма сестра, която сякаш я обвинява за перфектния ѝ живот.
Нощ след нощ сънят не идва. Ема усеща как помрачението я обзема, а денем започва да изпуска нещата от контрол. До момента, в който е обвинена в убийство, което не е сигурна дали не е извършила. Съпругът ѝ я подозира, синът ѝ се страхува от нея, дъщеря ѝ пък крие своя голяма тайна. Семейството се разпада и тя не знае как да го спаси — докато рожденият ѝ ден неумолимо наближава.
Лудостта се предава чрез кръвта, знае Ема. И е дошла за нея през широко отворената врата на инсомнията…