Л. Дж. Шен

Любовта беше много по-грозна от омразата, защото, когато човек мразеше, не беше объркан. Когато обичаше, оглупяваше.

Защо не ми каза, че сме били влюбени?

Защо ме чака да разбера

чак когато разби сърцето ми?

Да знаеш кога да приемеш поражението беше изкуство, вече го знаех. Да се предадеш прекалено бързо беше въпрос на страх. Но да не се предадеш, когато всичко сочи, че страданието продължава прекалено дълго, също беше твърде опасно.