Л. Дж. Шен

– Аз съм гадняр, бях гадняр и нямам абсолютно никакво намерение да преставам да бъда гадняр. Така е устроено моето ДНК. Но искам да съм твоят гадняр.

И да, адски съм сигурен, че ще се върнеш. Ще се върнеш право в прегръдката ми, ще долетиш в гнездото ни, чучулиго. Защо иначе би го направила, ако не си умираш от любов по мен?

Открадна сърцето ми.

Ти открадна първата ми целувка.
После открадна щастието ми.
И накрая живота ми.

Откачалка.

Моята откачалка

Моето си беше мое.

И чашата преля. Стигнах до нея с две крачки, за да няма време да измисли следващия си ход, зарових ръка в косата й, устата ми покри нейната, за да я накарам да замлъкне.

Бях влюбен в нея.

Бях ужасно влюбен в нея.

Бях безмилостно, трагично луднал по хлапачка с големи сини очи

Може би съм чудовището. В крайна сметка нощем излизам да се забавлявам. Но ти също си такава, малката. И ти се движиш из мрака.

– Да избереш да постъпиш по начин, който предварително е обречен на провал, и принудата да вървиш към провала са две много различни неща.

съм кутре, което никой не иска, притичвам от врата на врата в поройния дъжд и търся подслон