Анаис Нин

Днес един глас ми се обади по телефона и рече:
– Добре е. Само че зарежи поезията и разните описания. Съсредоточи се върху секса.
И така, прехапах език и хванах да пиша дотам необикновени, измислени и преувеличени истории, та оня сигурно щеше да реши, че окарикатурявам сексуалността. Възражения обаче не последваха. По цели дни седях в библиотеката, четях „Кама Сутра“ и изслушвах невероятните приключения на приятели.
– По-малко поезия! – настоя гласът по телефона. – Бъди по-конкретна.
Но дали има някой, който да е изпитал удоволствие при прочита на едно клинично описание? Не знаеше ли оня старец, че думите придават плът на багрите и звуците?
Всяка сутрин след закуска аз се залавях с еротичните разкази. Веднъж написах: „Имало един унгарец, който...“. Надарих го с много преимущества – красота, елегантност, чар, актьорски талант, познания на чужди езици, интригантска дарба, способност да се измъква от неприятни ситуации и да избягва постоянството и отговорността.
Отново телефонно обаждане:
– Старецът е доволен. Съсредоточи се върху секса. Изхвър-ли поезията.
Това породи истински наплив от еротични „дневници“. Всеки започна да описва собствените си преживявания – въображаеми, чути случайно, преписани от Крафт-Ебинг и от медицинските наръчници. Много се смяхме. Един от нас разказваше, а

Усетът ми диктуваше да не преразказвам лични преживявания, та реших да съчиня смесица от онова, което бях чувала, и разни измислици, която да представя под формата на нечий дневник.

Имах чувството, че кутията на Пандора съдържа загадките на женската чувственост,