Книги
Златан Ибрахимович,Луиджи Гарландо

Адреналин. Моите неразказани истории

„Играча Ибра го познават всички, но човека Ибра — не.
Ще се опитам да разкажа за него сега, в средата на пътя, между историята ми на футболист, която върви към своя край, и едно различно бъдеще, което се задава и засега е неясно. Тази книга е съставена така — отразява сегашното ми положение на ръба между два свята.
Така че всяка глава започва с разказ от терена и завършва с разсъждения върху ежедневния живот, от гола до щастието, от съдията до справедливостта, от асистенцията до приятелството, от травмата до смъртта…
Не се крия, не играя роля. Признавам например, че мисълта да спра да играя ме тревожи. Колкото повече се приближава моментът, в който ще оставя футбола, толкова повече нараства страхът от бъдещето: къде ще намеря адреналина, който сега получавам от едно спречкване с Киелини?
„Адреналин“, заглавието на книгата, е ключовата дума на живота ми.
Във всяко нещо, което правя, имам нужда да намеря предизвикателство и да вложа максимална доза страст. Да изстискам сърцето си. Така е било, така и ще бъде завинаги. Имам нужда да усетя как адреналинът пулсира във вените ми.“
184 печатни страници
Притежател на авторското право
Alto communications and publishing
Оригинална публикация
2023
Издател
Enthusiast
преводач
Вера Петрова
Вече чели ли сте я? Какво мислите за нея?
👍👎

Впечатления

  • b4818670134сподели впечатлениепреди 6 месеца
    👍Струва си да се прочете

  • b1074899613сподели впечатлениепреди 6 месеца
    👍Струва си да се прочете

  • Айлянсподели впечатлениепреди 7 месеца
    👍Струва си да се прочете
    💡Научих много
    🎯Струва си

Цитати

  • Brani bgцитирапреди 6 дни
    Окей, предавам се.

    На четиресет години съм.

    Бог съм, само че остаряващ бог.

    Най-после си давам сметка за това, така както си дадох сметка, че тялото ми вече не е, каквото беше. Години наред не обръщах внимание на знаците, които ми изпращаше, после реших да се вслушам. Не мога вече да си позволя чести спринтове, както на млади години; ако се преуморя или се контузя, ми трябва повече време да се възстановя. Приспособих играта си към новото си тяло. Вече не прекарвам мача в сърцето на наказателното поле, където летят куршумите. Често се отдръпвам, за да конструирам играта, днес работя повече за головете на другите, отколкото за своите. Не е вече време да се изтъквам — каквото имаше за спечелване, спечелих го; днес ми харесва да вдъхновявам, да помагам в израстването на младите си съотборници.
  • Ивайло Касиянов (bgzomby)цитирапреди 4 месеца
    Реферът

    (или за Закона)
  • Ивайло Касиянов (bgzomby)цитирапреди 4 месеца
    Началото на август, 2016 г., първият ми мач с Червените дяволи.

На лавиците

fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)