Изабел Брум

се още под впечатлението на съня, Холи не можа да се овладее и въздъхна дълбоко. Миналото я преследваше дори тук, сред тази красота. Беше спала дълго, тъй като плажът беше почти безлюден. Нисичък възрастен мъж с нелепа яркорозова козирка събираше шезлонгите, а момчето зад него изравняваше пясъка с гребло.

– Седем часът е – добави Никос.

Холи потърка очи и под клепачите є влезе пясък. Никос бързо я наплиска с вода, тя тутакси се разбуди и го удари по рамото с потника, който беше съблякла, преди да заспи. Той скочи и се разсмя.

– Ама че си! – възмути се Холи, докато бършеше мократа си коса с хавлиената кърпа и песъчинките полепваха по рошавите є къдрици.

– Към Литакия ли си се запътила?

Никос винаги задаваше конкретни въпроси.

– Да.

– Трябва ти превоз.

Това вече не беше въпрос.

– А, не – поклати тя глава.

– Ще те закарам. Не се бой, не съм някакъв откачен.

Холи си каза, че надали щеше да я убие – нямаше вид на престъпник. Ако є посегне

Момчето мълчеше и държеше фотокопието с треперещи ръце.

– Струва ми се, че имам още сметана! – засмя се Робин.