Малкото кафене в Копенхаген

Вдигнах ръка и преплетох пръсти с неговите.

Нямаше нужда от думи.

прегърнал през раменете и ме притискаше към себе си, сочехме си различни гледки, наблюдавахме по-смелите хора от мен, високо над нас, които се въртяха стремително в нощта със „Звездния летец“. Разговаряхме за останалите и се чудехме как е минала срещата на Аврил със съпруга й и дали му е изпекла онзи кекс с орехи и кафе, чудехме се дали Конрад се е преместил при Дейвид и се надявахме, че Софи е имала чудесна вечер с Джеймс.

— Обзалагам се обаче, че на никого от тях не му е толкова добре, колкото на нас — каза Бен и ме стисна за рамото.

Мога спокойно да заявя, че втората целувка доста удовлетворително доказа, че нейната предшественица най-категорично не е била случайност.

Забавният флирт бе истинско прозрение за мен. Чувствах се равна на този мъж, чувствах, че привличането е напълно взаимно. Във всяка друга връзка, която бях имала, постоянно ми се струваше, че чакам разрешение да предприема определена стъпка и да напредна в дадена посока. Сега чувствах, че никой от нас не е поел водачеството, бяхме партньори.

Разхождахме се из градините, Бен ме бе прегър