Никос Казандзакис

Алексис Зорбас

И аз се смея, задето ти се смееш — и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.

***

„Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата.“

Елени Казандзаки
345 печатни страници
Притежател на авторското право
Alto communications and publishing
Оригинална публикация
2021
Издател
Enthusiast
Вече чели ли сте я? Какво мислите за нея?
👍👎

Впечатления

    b0219366702сподели впечатлениепреди 8 месеца
    👍Струва си да се прочете

    b2508670273сподели впечатлениепреди 2 месеца
    👍Струва си да се прочете
    🔮Дълбока вода
    😄LOLZ

    b7191817497сподели впечатлениепреди 7 месеца
    👍Струва си да се прочете

Цитати

    Teoцитираминалата година
    Добре де, Зорбас – казах, за да го разпаля, – добре де, ама Господ не те пита какво си ял, а те пита какво си сторил!

    – А пък аз ти казвам, че и това дори не те пита! Ама отде знаеш това бре, неграмотни Зорбас, ще ми речеш? Знам го с положителност, защото, ако аз имах двама синове, единият благоразумен, стопанин, пестелив, богобоязлив, а другият хаймана, непочтен, гуляйджия, женкар, вън от закона, щях да ги слагам, разбира се, и двамата на трапезата си; но не знам, сърцето ми май щеше да го тегли повече към втория. Разбира се, може би защото щеше да прилича на мен. И кой ти казва тогава, че аз с Господ не си приличаме повече, отколкото той с поп Стефанос, дето ден и нощ прави метани, събира пари и не дава и на ангела си дори вода?

    Господ гуляе, убива, върши неправди, люби, работи, гони неуловимите птички, също като мен. Яде каквото му се ще; взема която жена му се хареса. Гледаш някоя красива жена, като капка, гледаш я как ходи из тая земя и сърцето ти се радва; и изведнъж разтваря се земята и жената изчезва. Къде отива? Кой я взема? Ако е порядъчна, казваме: Господ я взе; ако е чапкънка, казваме: дяволът я взе. А пък аз ти казвам, началство, казвам ти го и ти го повтарям: Господ и дявол са едно и също нещо!
    Teoцитираминалата година
    Зорбас чу въздишката ми, вдигна глава, извърна се.

    – Зле се държахме – измърмори той, – зле се държахме, началство. Засмя се ти, засмях се и аз, и тя, горката, ни видя! И това, дето ти си тръгна така, без да я награбиш, сякаш е някаква стогодишна изпосталяла старица – какъв срам! Не е то това възпитание, началство, не се държат така хората, не, да ме прощаваш! Ами че нали е жена, божем, слабо създание, жалостиво. Пак добре, че поне аз останах да я утеша.

    – Ама какви са тия работи, Зорбас! – засмях се аз. – С целия си ли твърдиш, че на всяка жена все това ù е в акъла?

    – Да, все това ù е в акъла, началство. Слушай ме ти мен, дето съм видял и патил, и какво ли не съм извършил, и дето ми е дошъл, уж де, акълът. На жената само това ù е в главата, болно нещо е тя, ти казвам, жалостиво. Ако не ù кажеш, че я обичаш и я желаеш, започва да плаче. Може и хич да не те иска, да се гнуси дори от теб, може да ти откаже – това е друга работа! Може. Но тя иска всеки, който я види, да я пожелае. Това е то, което иска, горката, стори ù хатъра!
    b3806716195цитирапреди 2 месеца
    Зарадвах се: след като знаех вече името на злочестината си, щях може би по-лесно да я надвия.

На лавиците

    Bookmate
    Enthusiast
    • 57
    • 10
    Drago Milchev
    Read
    • 11
    • 1
    Алёна Троицкая
    Художественная
    • 39
    Вескич & Жерии
    Vesko's book world
    • 9
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)