bookmate game
Никос Казандзакис

Алексис Зорбас

  • Teoцитирапреди 2 години
    Добре де, Зорбас – казах, за да го разпаля, – добре де, ама Господ не те пита какво си ял, а те пита какво си сторил!

    – А пък аз ти казвам, че и това дори не те пита! Ама отде знаеш това бре, неграмотни Зорбас, ще ми речеш? Знам го с положителност, защото, ако аз имах двама синове, единият благоразумен, стопанин, пестелив, богобоязлив, а другият хаймана, непочтен, гуляйджия, женкар, вън от закона, щях да ги слагам, разбира се, и двамата на трапезата си; но не знам, сърцето ми май щеше да го тегли повече към втория. Разбира се, може би защото щеше да прилича на мен. И кой ти казва тогава, че аз с Господ не си приличаме повече, отколкото той с поп Стефанос, дето ден и нощ прави метани, събира пари и не дава и на ангела си дори вода?

    Господ гуляе, убива, върши неправди, люби, работи, гони неуловимите птички, също като мен. Яде каквото му се ще; взема която жена му се хареса. Гледаш някоя красива жена, като капка, гледаш я как ходи из тая земя и сърцето ти се радва; и изведнъж разтваря се земята и жената изчезва. Къде отива? Кой я взема? Ако е порядъчна, казваме: Господ я взе; ако е чапкънка, казваме: дяволът я взе. А пък аз ти казвам, началство, казвам ти го и ти го повтарям: Господ и дявол са едно и също нещо!
  • b3806716195цитирапреди 2 години
    „Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите!“
  • Teoцитирапреди 2 години
    Зорбас чу въздишката ми, вдигна глава, извърна се.

    – Зле се държахме – измърмори той, – зле се държахме, началство. Засмя се ти, засмях се и аз, и тя, горката, ни видя! И това, дето ти си тръгна така, без да я награбиш, сякаш е някаква стогодишна изпосталяла старица – какъв срам! Не е то това възпитание, началство, не се държат така хората, не, да ме прощаваш! Ами че нали е жена, божем, слабо създание, жалостиво. Пак добре, че поне аз останах да я утеша.

    – Ама какви са тия работи, Зорбас! – засмях се аз. – С целия си ли твърдиш, че на всяка жена все това ù е в акъла?

    – Да, все това ù е в акъла, началство. Слушай ме ти мен, дето съм видял и патил, и какво ли не съм извършил, и дето ми е дошъл, уж де, акълът. На жената само това ù е в главата, болно нещо е тя, ти казвам, жалостиво. Ако не ù кажеш, че я обичаш и я желаеш, започва да плаче. Може и хич да не те иска, да се гнуси дори от теб, може да ти откаже – това е друга работа! Може. Но тя иска всеки, който я види, да я пожелае. Това е то, което иска, горката, стори ù хатъра!
  • Софияцитирапреди 6 месеца
    Сториш ли му зло – почита те и се бои от теб. Сториш ли му добро – издира ти очите. Дръж се на положение, началство! Не си позволявай много близост с хората, не им казвай, че всички сме равни, че всички имаме еднакви права, защото веднага ще потъпчат твоето право, ще ти грабнат хляба и ще те оставят да умреш от глад. Дръж се на положение, началство, само това искам от теб!
  • Софияцитирапреди 7 месеца
    Много радости има на този свят – жени, плодове, идеи; но през мека есен да пориш това море, шепнейки името на всеки остров – струва ми се, че няма друга такава радост, която да потапя така дълбоко сърцето на човека в рая.
  • b8787153383цитирапреди 7 месеца
    Това ще рече свобода, мислех си аз. Да имаш някаква страст – да трупаш златни лири, – и изведнъж да победиш тази си страст и да разпилееш цялото си състояние във въздуха!
    Да се освободиш от една страст, подчинявайки се на друга, по-възвишена. Но нима и
  • b8787153383цитирапреди 7 месеца
    Как от тора и мръсотията израства и се храни цветето? Кажи си, Зорбас, че тор е и човекът, а цвете – свободата.
    – Ами семето? – рече Зорбас и удари с юмрук по масата. – За да поникне едно цвете, трябва семе. Кой е поставил това семе в мръсната ни вътрешност? И защо от това семе да не пониква цвете с добро и честност, ами му трябва кръв и мръсотия?
    Поклатих глава.
    – Не знам – отвърнах.
    – Кой знае?
    – Никой.
  • b8787153383цитирапреди 7 месеца
    В ума на Зорбас съвременността се беше превърнала в нещо прастаро: до такава степен я беше вече надживял в себе си. Вероятно на него и телеграфът, и параходът, и железницата, и сегашният морал, и родината, и религията му се струваха стари политиканствания. Душата му се движеше напред много по-бързо от света.
  • b2752334978цитираминалата година
    не ù кажеш, че я обичаш и я желаеш, започва да плаче. Може и хич да не те иска, да се гнуси дори от теб, може да ти откаже – това е друга работа! Може. Но тя иска всеки, който я види, да я пожелае. Това е то, което иска, горката, стори ù хатъра!
  • b3806716195цитирапреди 2 години
    Зарадвах се: след като знаех вече името на злочестината си, щях може би по-лесно да я надвия.
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)