Книги
Никос Казандзакис

Капитан Михалис

Свободата е най-скъпото благо; тя не са дава даром нито от човека, нито от Бога; отива, където я повикат, от страна в страна, от сърце в сърце, зорка, непокорна, безкомпромисна.

***

„Казандзакис е една от най-великите фигури на сцената на световната литература.“

The New York Times Book Review
654 печатни страници
Притежател на авторското право
Alto communications and publishing
Оригинална публикация
2021
Издател
Enthusiast
Вече чели ли сте я? Какво мислите за нея?
👍👎

Цитати

    Darishamariцитирапреди 6 месеца
    Мисли и размисля кира Пинелопи и най-сетне реши: качи се на каменното корито, набра листа от лозницата, влезе в кухнята, обви яденето в лозовите листа, тури в една кошничка хляб, маслини, няколко портокала, шишенце вино, спиртник, кафе и захар, вилици и лъжици, една кърпа за ядене и излезе на двора.

    – Върви с мен, мари Марульо – каза тя на слугинчето си, – нямаме нужда от тях!

    Заключи външната врата и се отправи към пристанището. Дебела, с широк задник, като вървеше, тя го усещаше как се клатушка и люлее, като онези тлъсти овце, караманлийките, дето ги бяха докарали отскоро в Крит. Срамуваше се, горката, като го усещаше как се люлее отзаде ù – но какво да прави? „От Бога дадени са и тлъстините – казваше си тя и се утешаваше: – Пък добре, че не ми се подуха и на мен краката като на кира Хрисанти Поликсингопуловица19 – ама име – един път! Аз съм още пъргава, слава богу, още си нося сама тлъстините, аз ги водя, не те мене, десет млади жени ще тупна оземи, десет момци не могат да ми излязат наглава! Добре ми викат дунда!“
    Darishamariцитирапреди 6 месеца
    – Емине, господарке моя – каза Нури бей, – изпей ни, моля ти се, някоя черкезка песен, да забравим грижите на този свят. Двама мъже сме тук, съжали ни.
    Darishamariцитирапреди 6 месеца
    Колко пъти беят ù беше говорил, и то с какво възхищение, за този мъж, дето седи сега насреща ù! Какво ли не беше слушала за подвизите му, за пиянствата му и за упоритото му нежелание да води или слуша разговори за жени! И ето го сега пред нея – нейният мъж сам ù го беше довел; и тя мърдаше жадно ноздрите си и се мъчеше да всмукне целия въздух през тях.

На лавиците

fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)