Най-безумното пристрастяване

– Разказах ти повече за себе си, отколкото някога съм казвал на някого другиго.

– Това не е достатъчно добра причина да се омъжа за теб, Крисчън.

– Добре – каза той и поклати глава, а очите му проблеснаха в мрака. – Защото те обичам, Джиана, това достатъчно добра причина ли е? Защото мисля, че те обичам от момента, в който те видях. Защото, ако не си на този свят, и аз ще намеря начин да го напусна.

Защо ме целуваш?

Въздъхнах в устата му, когато ме целуна сладко.

– Защото си единствената жена, която някога ме е изкушавала – устните му докоснаха моите. – Защото го обичаш – каза го меко, с леко захапване. – Защото всяка част от теб е моя.

– По дяволите, липсваше ми, малышка.

Водата, която капеше от мен, намокри костюма му. Гърлото ми се стегна, а в гърдите си усетих топлина и облекчение.

– Извинявам се, че те накарах да си тръгнеш.

– Никога не го прави отново.

– Няма.

– Не сте ли чували? Любовта е пристрастяване. Някои дори биха казали… най-лудото пристрастяване.

– Ще дойдеш ли на гроба ми, ако умра?

Очите му потъмняха.

– По-скоро ще умра, преди да допусна това да се случи, малышка.

Обичах собственическата му страна.

Обичах и тъмната му страна.

– Има много жени, които могат да те направят по-щастлив, Крисчън.

– Ти си единствената, която искам.

ако ти възложат да ме убиеш?

Срещнах погледа му.

Притежаващи сини пламъци.

И нещо двусмислено.

Ръката му се приближи до гърлото ми и палецът му докосна пулсиращата ми артерия. След това леко стисна.

– Ще трябва да откажа.

Напрежението в белите ми дробове се освободи със следващия ми дъх и се насилих да се усмихна.

– Защото съм забавна?

– Защото си моя.

Какво се случва, когато си обсебен от нещо толкова дълго и най-накрая го получиш? Усещането е като да се срещнеш с Бог. А никой не се отказва от шибаното си място в Рая.

Като приключа с теб, малышка, тялото ти ще бъде само мое и няма дори да си помислиш за друг мъж.

Сключвах сделка с дявола.

И не успях да открия у себе си дори капка благоприличие поне да опитам да се спася.

Той побутна брадичката ми и привлече погледа ми към своя. Лицето му беше близо до моето, замъглено през влажните ми очи.

– Мислех, че ме мразиш, малышка.

– Така е – въздъхнах срещу устните му аз. Но беше твърде сурово, твърде отчаяно, за да звучи убедително.