Даниел Лори

Върви в ада, Алистър.

– Бил съм там, Русо, и не съм впечатлен.

Мразя те.

– Мисля за теб.

Тези три груби думи изпълниха въздуха помежду ни и паднаха на пода с трясък, който ме разтърси до основи. Кръвта ми се охлади, когато тишината между нас ме докосна със студени пръсти.

Гледах с широко отворени очи.

Той наблюдаваше изражението ми, а в погледа му прочетох горчива усмивка.

– Ето ти шибаната тайна.

Той изпи питието си, остави чашата на бара и се отправи към вратата. След като сложи ръката си на бравата, спря и се обърна към мен.

– Искаш ли да знаеш защо не те докосвам?

Поклатих глава.

– Защото, ако го направя, няма да мога да спра. Не и преди да потуша този прекрасен огън в очите ти – каза той и погледът му проблесна. – Не се затваряй отново сама в една стая с мен, Джиана.

– А ако нещата се окажат сериозни?

Ще го убия.

Очите му се присвиха.

– Ако продължава да върши глупости, ще излезе, че семейството проявява слабост. Тя добре знае последствията. Ако имат връзка, той е мъртвец, а тя ще си понесе наказанието.

– Да не си посмял да я докоснеш.