Даниел Лори

Върви в ада, Алистър.

– Бил съм там, Русо, и не съм впечатлен.

Мразя те.

– Мисля за теб.

Тези три груби думи изпълниха въздуха помежду ни и паднаха на пода с трясък, който ме разтърси до основи. Кръвта ми се охлади, когато тишината между нас ме докосна със студени пръсти.

Гледах с широко отворени очи.

Той наблюдаваше изражението ми, а в погледа му прочетох горчива усмивка.

– Ето ти шибаната тайна.

Той изпи питието си, остави чашата на бара и се отправи към вратата. След като сложи ръката си на бравата, спря и се обърна към мен.

– Искаш ли да знаеш защо не те докосвам?

Поклатих глава.

– Защото, ако го направя, няма да мога да спра. Не и преди да потуша този прекрасен огън в очите ти – каза той и погледът му проблесна. – Не се затваряй отново сама в една стая с мен, Джиана.

– А ако нещата се окажат сериозни?

Ще го убия.

Очите му се присвиха.

– Ако продължава да върши глупости, ще излезе, че семейството проявява слабост. Тя добре знае последствията. Ако имат връзка, той е мъртвец, а тя ще си понесе наказанието.

– Да не си посмял да я докоснеш.

Той затръшна вратата на колата и тръгна към мен.

– Не можеш да приключиш с мен. Никога.

Вратата се отвори.

Някъде отвътре светеше свещ и хвърляше сянка върху фигурата му. Присъствието му обаче беше като светлина в мрака.

– Ще умра – задавих се аз, опитвайки се да си поема дъх.

– Всичко е наред, малышка – каза той с мек, но вдъхващ сигурност глас. – Ела тук.

оже би си играех с дявола, но никой досега не ме беше предупредил, че дяволът ще ми хареса толкова много.

Усетих го как се напрегна. Пръстите му преминаха през косата ми, към долната част на гърба ми, а гласът му стана дрезгав.

– Кажи ми кой те нарани, Джиана.

– Хмм – отвърнах аз. – Защо ме целуваш?

Погледът му се спусна към устните ми, а челюстта изщрака, сякаш се беше замислил.

– Исках да разбера вкуса ти.

И двамата знаехме, че не е отговорил на въпроса. Беше разбрал какъв е вкусът ми преди три години, ако това беше единствената му цел.

– И какъв вкус имам?

Очите му се върнаха обратно към моите. Те бяха толкова дълбоки и сериозни, че ме държаха в плен. Следващите му две думи ми разтърсиха сърцето, въпреки че не знаех значението.

– Как моя.

Мислих за теб толкова много, че сега си моя.

Каза го с ръмжене, което премина в заплаха.

– Късметлийка си, че не му позволи да те докосне, Джиана, защото наистина не обичам да ми пипат нещата.

– Ти се изчерви от него – изръмжа той. – Наистина не трябваше да го правиш, Джиана. Нямаш представа какво отприщи току-що.

И изведнъж разбрах, че ще бъде моя завинаги.