Какво вижда и чува следосвобожденска България? Горди ли са възрожденците от действителността в страната, от морала на младите поколения, от новите ценности, изместили вековните? Възторгът от миналото се преплита с разочарование от настоящето, но ако слепите, могат да прогледнат, дали свободните българи не могат да събудят патриотизма си?
„Видено и чуто" е един от най-обичаните сборници с разкази на Вазов, сред които са вечните „Дядо Йоцо гледа", „Негостолюбиво село" и „Даскалите".
Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850–1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода — Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.
