— Кой е този човек, дето все маха с шапка там от канарата? Някой луд?
— Не бе, дядо Йоцо гледа…
Разказът е публикуван през 1901 година в сборника „Видено и чуто". Разказът е художествено обобщение на Вазовите наблюдения в първите години от освобождението. В творбата най-големите щастливци са тези, които не могат да виждат нова България.
Не е случайност, че Гео Милев нарича Вазов Патриарх на българската литература. С всепризнатия си талант на поет и разказвач, Иван Вазов заслужено застава начело на цяла плеяда бележити българи, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията ни. Той завещава на поколенията мащабно по обем творчество, а произведенията му създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове.
