Тук си в безопасност и можеш да споделиш неща, които е невъзможно да кажеш на друг човек, защото аз съм ти непозната.
Беки извърна лице. Последва дълго мълчание.
- Гади ми се - промърмори тя.
- Искаш да кажеш, че буквално ти се гади?
- И двете. - Засмя се тихо. - Как се казваше? Метафорично, това беше думата. Учителят ми може да се гордее с мен. Гади ми се - метафорично и буквално.
- Говорила ли си с някого за това?
- Не, отвратително е.
- Знаеш ли защо го правиш?
- Храната също е отвратителна. Хората вземат парчета от мъртви животни и късчета риби, и мухлясало сирене, и мръсни корени от пръстта и ги слагат в устата си, и ги дъвчат. И после ги преглъщат и всичко потъва дълбоко в телата им, и гние там вътре.
Беки погледна Фрида, сякаш за да види ефекта от думите си.
- Ябълките са наред - продължи тя. - И портокалите.
- Значи гладуваш, защото храната те отвращава?
- Не обичам сливи. Мразя банани. И смокини.
- Беки...
- Какво? Мразя тоя тъп разговор. На кого му пука какво ям? По цял свят има хора, които гладуват, а тук на едно горкичко малко, богато момиченце му се гади, защото...
- Защото?
- Защото. Защото, и толкова. Просто дума.
- А бягствата от училище?
- Скучно е.
- Училището е скучно?
- Да.
- Така, щом училището е скучно, кое според теб е интересно?
- Едно време обичах да плувам в морето, особено когато вълните са големи. Да плувам в дъжда.