Ники Френч

Тук си в безопасност и можеш да споделиш неща, които е невъзможно да кажеш на друг човек, защото аз съм ти непозната.

Беки извърна лице. Последва дълго мълчание.

- Гади ми се - промърмори тя.

- Искаш да кажеш, че буквално ти се гади?

- И двете. - Засмя се тихо. - Как се казваше? Метафорично, това беше думата. Учителят ми може да се гордее с мен. Гади ми се - метафорично и буквално.

- Говорила ли си с някого за това?

- Не, отвратително е.

- Знаеш ли защо го правиш?

- Храната също е отвратителна. Хората вземат парчета от мъртви животни и късчета риби, и мухлясало сирене, и мръсни корени от пръстта и ги слагат в устата си, и ги дъвчат. И после ги преглъщат и всичко потъва дълбоко в телата им, и гние там вътре.

Беки погледна Фрида, сякаш за да види ефекта от думите си.

- Ябълките са наред - продължи тя. - И портокалите.

- Значи гладуваш, защото храната те отвращава?

- Не обичам сливи. Мразя банани. И смокини.

- Беки...

- Какво? Мразя тоя тъп разговор. На кого му пука какво ям? По цял свят има хора, които гладуват, а тук на едно горкичко малко, богато момиченце му се гади, защото...

- Защото?

- Защото. Защото, и толкова. Просто дума.

- А бягствата от училище?

- Скучно е.

- Училището е скучно?

- Да.

- Така, щом училището е скучно, кое според теб е интересно?

- Едно време обичах да плувам в морето, особено когато вълните са големи. Да плувам в дъжда.

Отново се появи Макс и този път очевидно беше пиян, защото се олюляваше на краката си, подносът в ръцете му също се олюляваше и виното в чашите се плискаше по него.