Вяса

И в двата паметника „просветлението“ се разкрива като отсъствие на двойственост. Изчезва различието между субекта и обекта, между прекланящия се и обекта на преклонението, между битието и небитието; дори между знанието и незнанието. Защото и знанието е необходимо само докато има незнание, докато индивидът е скован от веригите на самсара.

за дуалистичното противопоставяне на „чистото съзнание“ (пуруша) на материалната природа (прикрити). „Пракршпи и пуруша, знай, са и двете безначални

Както износена дреха човекът

изоставя и друга облича

така въплътеното в старото тяло

го напуска и ново облича

Съществата са непроявени

отначало, а после се раждат

и след смъртта си отново стават

непроявени. Защо да плачем?

разнородни, безбройни мисли

ражда умът, който няма насока.

Който в сетивния свят се вглъбява,

скоро привързване ще изпита.

Всяко привързване ражда желание

да притежаваш. А то — гняв поражда

От гнева безразсъдство се ражда.

А от него — разстроена памет.

Без памет разумът се разрушава:

това е пълното разрушение.

Брахман е висшето, непреходното.

Чистата същност във всичко е атман.

А причината за пораждането

на всичко, което отмира, е карма.

Пракрити се нарича причината

за причините и за следствията.

Пуруша се нарича причината

за насладите и страданията.