Вяса

И в двата паметника „просветлението“ се разкрива като отсъствие на двойственост. Изчезва различието между субекта и обекта, между прекланящия се и обекта на преклонението, между битието и небитието; дори между знанието и незнанието. Защото и знанието е необходимо само докато има незнание, докато индивидът е скован от веригите на самсара.

за дуалистичното противопоставяне на „чистото съзнание“ (пуруша) на материалната природа (прикрити). „Пракршпи и пуруша, знай, са и двете безначални

Както износена дреха човекът

изоставя и друга облича