Джули Каплин

Това е умението да изпитваш удоволствие от простите неща в живота, като да си занесеш домашен сладкиш на работа, да си направиш чаша кафе и да седнеш на спокойствие да изядеш сладкиша, наслаждавайки се на всяка хапка… — Тя млъкна и после добави с леко намигване: — … без да се чувстваш виновен за допълнителните калории.

Не е важно откъде идваш, а накъде си тръгнал.

Не е важно откъде идваш, а накъде си тръгнал.

А и аз ще бъда с теб… ако искаш

Цялата се наелектризирах, първият допир на кожа в кожа изпрати електрически заряд, който запрспуска по вените ми с приятна топлина. Докато устните му се сливаха с моите и целувката му ставаше все по-дълбока, аз се отпуснах в прегръдката му, сякаш бях открила дома си. Всичко сс случваше все по-бързо, устата му се притискаше все по-плътно върху моята. Целувката бе точно такава, каквато знаех, че ще бъде, точно това, заради което бях избягала.

Нешо заблестя в очите му, неуловимо съчетание от нежност, желание и симпатия, от което сърцето ми отново заподскача в гърдите. Неспособна

Онази вечер, в „Гросвенър“ Защо избяга?

Това бе абсолютно последното нещо, което очаквах да каже, и ме паникьоса

много повече от мисълта за предстоящото возене, затова изстрелях истината.

— Уплаших се.

Той очевидно не очакваше да чуе точно това.

— Уплашила си се?

— Да. — Погледнах през рамото му и инстинктът ми за самосъхранение отново проговори. — А сега съм направо ужасена.

Трепнах при вълната от писъци, която се разнесе надолу по релсите

Ръцете му обхванаха кръста ми и ме притеглиха към него. Преметнах ръка около шията му и в този момент той се отдръпна с печална усмивка, оставяйки устните ми объркани и самотни

Дъхът му опари ухото ми, когато Бен прошепна:

— Дотук бяха приблизително двайсет секунди.

Поех си дълбоко дъх, като все още се чувствах замаяна. Двайсет секунди чисто, безумно блаженство.