Алена кралица

Но той остава тук, моето последно късче топлина в свят, който се превръща в прах.

Той винаги ще избира теб. Никога не съм искала нещо да е вярно и грешно едновременно

– Ще те защитавам толкова дълго, колкото мога – прошепва той

Веднъж ти казах да прикриеш сърцето си. Трябваше да ме послушаш.

Малките точици, остро пробождащи кожата ми, ще останат с мен до края. Ще умра с тях, а те – с мен.

Най-сетне усвоявам урока си. Всеки може да предаде всеки.

Макар да е прокуден, изхвърлен от собствения си живот, Кал не може да промени същността си. Войникът все още се крие в него.

Винаги е било само това. Ревност. Съперничество. Всичко, та сянката да може да победи пламъка.

Този свят е Сребърен, но е също и сив. Няма черно и бяло.

Те не знаят какво значи опасност или страх, или болка. Единствено гордостта им може да бъде истински наранена.