Живот в скалите

Бог ни праща жените по размера на сърцето, а ние ги мерим по гащите си. На това, Михаиле, му се вика тъжна ирония.

Любовта е цяла, когато обичаш и с тялото, и с душата, и с ума. По-малко от това е компромис с душата ти. Обикнеш ли някого така, чула си душата си. И не изневеряваш. Дори и през ум да не ти минава. Изневериш ли, една част от теб е спряла да обича другия – или е тялото, или е умът, или е душата. И е време да си тръгваш. Щом едната част от теб е спряла, и другите части ще спрат да обичат този човек скоро. Изневярата човекът си я е измислил. Няма такова нещо пред Бог – просто истината между двама не е изречена. За да се появи трети, има липса на любов и на истина някъде помежду им. Без любов не бива да живееш и да бъдеш с никого. Не е задължително да прекъснеш такива връзки, но е задължително да им промениш формата. Между хората остава енергия, която ги свързва дори след раздялата. Затова се опитвай да се разделяш красиво и с уважение – и с хората, и с миналото си. А това не може да стане без прошка и разбиране. Без добро и уважение. Така зареждаш въздуха около себе си със светлина. Ако го направиш грозно, чернилката ще отрови първо теб. Същото е и когато мразиш, съдиш и лъжеш – разболяваш себе си.

Недей в една любовна връзка да търсиш вечност или любов до гроб. Такива любови има само по филмите и в книгите. И в света на душите. Не бъркай любовта с връзка. Може да има връзка без любов и любов без връзка. Ти избираш дали и колко да останеш в тях. Отговорността към душата ти и всичко, което й причиняваш, е само твоя.

Ти сама усещаш, че си различна. И това няма да се промени. Очите ти виждат неща, които за другите са скрити. И това няма да спре. Изборите ти няма да бъдат разбирани и приемани дори от най-близките ти, защото не са в рамките на житейската човешка логика. Само сърцето и кожата си слушай. Настръхнат ли, значи нещо важно се случва около теб, душата ти казва да внимаваш за знаците й.

Ще познаваш хората от пръв поглед. Ще чуваш мъртвите. Понякога ще казваш неща неволно, нелогично, много често ще забравяш думите, които си произнесла в такова състояние, много често ще мислиш, че е сън. Ще благодариш за всяко хубаво и за всяко лошо нещо. Без изключение“.

Раздялата понякога е най-краткият път до най-важната среща в живота ти – тази с теб самия.

Никога не се изповядвай пред кръчмар, не пий с поп и преценявай мъжа винаги по любовницата. Никога по жената! На млади години може и да е погодил, ама може и да е сгрешил. Но ако на четирийсет го видиш загубил ум по руса двайсетгодишна метла, отпиши го. Ни за маса става вече, ни за рибар, ни за приятел“.

Целите човеци едва ли имат всички отговори, но някак свише знаят тайната на истинските въпроси.

А хората все ми повтаряха: „Времето лекува. Дай си време“. Глупости! Глупости на облаци, както казва Павел. Човек е смъртен и тленен, затова се уморява. Разбираш ли, уморява се да бъде уморен от болката си... И тогава я прежалва. Не времето лекува, човек сам се лекува от болката си.

Тази жена можеше да обича, без да иска да притежава. Можеше да напусне някого, без да го изважда от сърцето си.

– Голямата любов, синко, не я срещаш. Спомняш си я в мига, в който се появи пред очите ти

Най-отвратително е да се срамуваш, когато се обърнеш към спомена за една любов.

да подариш залез, е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама.