Тънкото изкуство да не ти пука

Този начин на мислене е опасен. Веднъж приемете ли, че животът си струва само ако сте блестящи и забележителни, тогава всъщност приемате факта, че по-голямата част от човечеството (включително и вие) не става и е безполезна. А тази умствена нагласа бързо става опасна както за вас, така и за останалите.

Ако ти се налага да се чудиш дали имаш доверие на жена си, това означава, че вероятно нямаш“.

Колкото и отчаяно да искате да сте щастливи и обичани, толкова по-самотни и изплашени се чувствате, независимо от хората около вас.

Слушаме истории като тази на Буковски и си казваме: „Виждаш ли? Той не се предава. Не спира да се опитва. Вярва в силите си. Продължава напред, противно на всички очаквания, и най-накрая успява да стане някой!“.

Колкото по-малко е кучето, толкова по-силно лае“.

Предоверяването на емоционалната интуиция ни подвежда поради простата причина, че емоциите са нещо нетрайно. Това, което ни прави щастливи днес, няма да ни кара да се чувстваме по същия начин утре, защото сме устроени така, че винаги да имаме нужда от още нещо. фиксацията върху щастието неизбежно води до нескончаемо преследване на „нещо друго“ – нова къща, нова връзка, още едно дете, още едно повишение на заплатата.

Значи, спокойно можем да заключим, че е статистически невъзможно една личност да бъде изключителна във всички области на живота или поне в няколко от тях.

Моята травма бе свързана с близостта и одобрението, затова изпитвах постоянна нужда да компенсирам прекомерно, да доказвам на себе си, че винаги съм бил обичан и приеман.

Хората искат да имат страхотна физика. Но това няма да се случи, освен ако не приемете с готовност болката и физическото натоварване, които са неразривна част от дългите часове във фитнеса, освен ако не изпитвате удоволствие да пресмятате и претегляте храната си, планирайки живота си на микроскопични порцийки.

Помнете: който е истински щастлив, няма нужда да застава пред огледалото и да си повтаря, че е щастлив.