Пациент 488

Живеем, без да знаем откъде сме дошли, и ще умрем, без да знаем къде отиваме.

Живеем, без да знаем откъде сме дошли, и ще умрем, без да знаем къде отиваме.

Животът щеше да убие всички ни, инспектор Геринген, ако не бяхме способни да забравяме. Говоря за онази забрава, която ни помага да не мислим във всяка секунда за нашето абсурдно съществуване. Живеем, без да знаем откъде сме дошли, и ще умрем, без да знаем къде отиваме. А как да живеем междувременно? Как да не се парализираме от липсата на смисъл?

46 „Всички религии ни обещават живот на душата след смъртта. Било то чрез прераждане според хиндуизма, изпадане в нирвана според идеологията на будизма, отиване в рая в догмата на християнството или исляма, завръщане на душата в мумифицираното тяло в представите на египтяните.

– фалшив кладенец на забравата, който пази всички спомени на живота ни, дори тези, които сме забравили или сме искали да забравим. Само че има нещо, за което до този момент не знаехме и това е съществуването на друго несъзнавано отвъд личното.

Чрез дълбоко вкорененото интуитивно познание, произхождащо от спомените, които дори не съзнаваме, че съществуват.

За разлика от много други деца, аз израснах, знаейки, че ужасът не щади нито децата, нито невинните и че се повтаря, докато някоя висша сила не сложи край.

Да, вярно е, че директорът понякога искаше от нас да свалим някой пациент в подземието.

– Но ти се намеси, за да спасиш Симон... – поде Кристофър със свито гърло. – Знам, че отношението ти към него е различно...

Чакането го зареди с още напрежение.