Ангелски данък

Защо чуждото щастие изглежда толкова привлекателно, а към собственото си имаме толкова забележки?

Всички жени имат мустаци, просто ги махат – каза баба.

– Мама няма.

– И аз така мислех за майка ми. Но когато я хвана склерозата и забрави да ги маха, се превърна в хайдутин

Колко слаби сме жените – живеем заради желанията на мъжете си. И колко силни сме, защото обикновено успяваме да ги осъществим

Робин – попитах го в онази тъжна вечер, – къде точно боли, когато умре майка ти?

– О, знам ли? Боли, докъдето ти стига погледът, навсякъде, където си ти, и дори още по-нататък.

Отдъхнах си. От грешките най-много мразя нелепите. Ако изобщо има други

Вратата се затвори след нея. Колко слаби сме жените – живеем заради желанията на мъжете си. И колко силни сме, защото обикновено успяваме да ги осъществим. Пред очите ми се появи бившият ми мъж, нощите до

Няма смисъл да порасна. Само ще хабя повече плат за рокли.

лезе вътре.

В моя свят нещата не изчезваха. Дори когато ги нямаше, остатъците дълго напомняха за тях. Така беше с всичко. С всяко мое работно място. С всяка моя любов. Искаше ми се някой да събере останките, да измие след поредното разпадане, да премахне всяка вещ, всеки вик от радост, всеки аромат. Но в моя свят никой не събираше пазарите. След сладките пъпеши дълго вонеше на гнило.

облекчение осъзнах, че съм платила своя ангелски данък.

Принцеси не съществуват, защото вече няма принцове.