bookmate game
Free
Пейо Яворов

Подир сенките на облаците

  • sbd91цитирапреди 3 години
    Света е между нас: от край на края

    по здрач те призовах с последна мощ.

    От пъкъл ида аз, а ти от рая!

    По здрач те призовах, настъпва нощ.

    В нощта ще дойдеш, — ще ли те позная?
  • sbd91цитирапреди 3 години
    И ето ме пак с тебе — и разбита,

    душата ми пресипна да те пита:

    сред мрътви светила, през будни тъмноти,

    за що ти служа аз, къде ме водиш ти?
  • sbd91цитирапреди 3 години
    Щастлив е, който в път надире не поглежда

    и стъпки не брои оставащи напред —

    и който отнесе усмихната надежда

    отвъд света, през снегове и лед.
  • sbd91цитирапреди 3 години
    И слънце пак ще да изгрей,

    ала отхожда моя ден;

    все тъй, в лъчи, небето ще тъмней,

    но то не ще смущава вече мен:
  • sbd91цитирапреди 3 години
    Днес вече уморен,

    в спокойна глухота спокойствие желая;

    но в своите гърди долавям изумен

    все тоя горък стон — и аз покой не зная!
  • sbd91цитирапреди 3 години
    Дохожда час, уречен за човека,

    последен час, и като свещ полека

    затлей живот, затлеят мъжки сили;

    дохожда край, смирен човека застава

    пред зинал гроб… Съдийски глас тогава

    обажда се: „Ти взе, но заплати ли…?“

    Нещастника, оглежда се надиря

    и търси той да види светла диря

    в неравен път, изминат на земята:

    без име страх без милост го терзае

    и търси той с какво да оправдае

    добро и зло, дял паднал на душата.

    И горко е тогава ономува

    над себе си присъда който чува:

    „На чужди пир, излишний, се намери!“

    Престъпник същ, изправен под бесило,

    проклина той в живота драго-мило,

    а пред смъртта бледнее и трепери.
  • sophstephцитирапреди 4 години
    Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,
    но тебе — да те отрека не мога.
  • sophstephцитирапреди 4 години
    Щастлив е, който в път надире не поглежда
    и стъпки не брои оставащи напред —
    и който отнесе усмихната надежда
    отвъд света, през снегове и лед.
  • sophstephцитирапреди 4 години
    астлив е, който в път надире не поглежда
    и стъпки не брои оставащи напред —
    и който отнесе усмихната надежда
    отвъд света, през снегове и лед.
  • Полина Бенчевацитирапреди 4 години
    Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,

    но тебе — да те отрека не мога.
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)