Анатомия на илюзиите

Сега си мисля колко сме смешни хората. Казват, че цигарите, диетите, алкохолът, дори спортът с усещането, че владееш тялото си, водели до пристрастяване. Истината е, че до пристрастяване не водят самите навици, а зейналата в душите ни празнота, крещящата ни жажда за смислен живот. Имаш ли мании, пристрастия, значи просто е време да помислиш за какво ридае сърцето ти. Не цигарите и разни занимания ни пристрастяват, а фактът, че по някаква причина водим непълноценен живот, не умеем да си доставяме наслада и да пием от извора на емоциите си. И затова са ни нужни фалшиви удоволствия.

Хубавото на кризите бе, че колкото са по-тежки, толкова повече те пречистват.

Нито една посока не е грешна или правилна, има значение само тази, в която вярваме.

Ако е имало за какво да живея, то сега няма за какво да умра.

Проблемът дойде, когато един ден разбрах, че цял живот не е равен на вечност.

Закъснението за нея бе признак за немарливост и неспособност за лична организация.

всяка промяна, рано или късно, винаги води до хармония. Баланс!

Така сме устроени – все искаме онова, което нямаме, и затова вечно търсим, страдаме…

Мило дете, и ти си тръгнала по трънливия път на илюзиите си и опитваш да намъкнеш живота си в тях. Няма да те уча… Ако слушаш сърцето си, животът сам учи. – Савата отпи голяма глътка от алкохола и запали нова цигара. – Сродна душа! Нищо друго няма да ти даде животът, мило дете… затова – търси я. Само тя ще ти помогне да преминеш през огъня на времето и собствената си история, да усетиш и потънеш в мига. Всичко друго е една всевластна илюзия, която тече във вените ти.

Рано или късно всяка структура остарява и се самоизяжда в собствените си проблеми.