Упование

– Боже господи – стене Ноа с изкривено от болка лице.

– Боже господи – стене Ноа с

той ме целува, докато бавно мърда пръстите си в мен.

Може би не думите са били проблемът. Действията говорят по-силно, нали?

Упование. Сега съм достатъчно близо, за да я прочета. Означава „да вярваш, че нещо е истина“.

Той хваща главата ми в ръцете си и ме целува силно – без език, но яростно, твърдо и собственически. Липсвала съм му.

Нека започнем отначало и да бъдем приятели. Аз ще бъда мила, ти ще бъдеш мил и не е нужно да говориш.

Ти ме плашиш. Аз те плаша. Не ми позволявай повече да те наранявам. Защо не мога да спра да искам да те нараня?

Мразя се за това, че така и не направих нищо, за да те накарам да ме обичаш. Никога няма да ме обичаш.

Ако сега влезе през тази врата и помоли за прошка, вероятно ще падна в краката му и ще се съглася с всичко, което ми предложи. Той би спечелил.

И в момента печели.