Unknown

Това беше излизане, което съперничеше и на предишното, което направи от живота ми.
И точно като глупака, който бях тогава, отново я последвах на дискретно разстояние и се уверих, че се е прибрала вкъщи.

- Какви са плановете ти за деня? - Попитах.

Тя сви рамене.
- Да спя и да си повтарям многократно, че никога повече няма да пия.

Аз се засмях тихо, за да не я нараня повече.

Тя отново изстена.
- Не. Определено не! Никога повече няма да ям и да пия.
Някога!
Никога!
Никога!

Усмихнах се.

- Първо, никога повече не ми говори така. Аз съм шибана дама. И второ, не се подигравай с безценната ми фондация.
О, и трето, нямам никакво намерение да чукам Лукас Тайтън или теб.

Пусни Ме ...

Стиснах я по-силно, докато не се скова.
- Това е проблема.
Не мога!
Нямам нищо друго освен бели петна, когато се опитвам да си спомня тази нощ.
Изяжда ме!
Имаш ли представа какво е да знам, че съм те докоснал и съм те вкусил - и да не помня нищо от това? Това е шибано изтезание. – Негодникът в мен мислеше, че усещам как сърцето й се удря в гърдите ми.