Бернар Миние

Леден гамбит

В една мразовита декемврийска утрин работници от водноелектрическата централа откриват обезглавен труп на кон, окачен върху конструкцията на лифт в Пиренеите.
В същия този ден млада психоложка постъпва на работа в психиатричния център за особено опасни престъпници, който се издига над долината.
Майор Серваз, хипохондрик, надарен с изключителна интуиция, смята повереното му разследване за най-странното в кариерата си. Защо някой би убил кон на 2000 метра надморска височина? И каква връзка може да има между него, фармацевта, обесен под мост, и необичайните графити, на които се натъкват полицаите? И най-вече как така на всички тези места е открита ДНК на психопат, затворен в единствената по рода си в Европа психиатрична клиника? Дали това не е началото на един невъобразим кошмар за Серваз?
Потискаща атмосфера, напрегнат до краен предел сюжет, ужасяващо гмуркане в най-тайните човешки страхове – този роман е истинско откритие.
569 печатни страници
Притежател на авторското право
Alto communications and publishing
Оригинална публикация
2021
Издател
Enthusiast
Вече чели ли сте я? Какво мислите за нея?
👍👎

Впечатления

    b5860252122сподели впечатлениепреди 8 месеца
    👍Струва си да се прочете

    Интересна с постоянни и изненадващи обрати. Ще се хареса на почитателите на криминални романи.

    b0112898829сподели впечатлениепредходен месец

    Чете се на един дъх.

    Iliana Chaushevaсподели впечатлениепреди 2 месеца

    Прекрасен трилър! С множество вълнуващи обрати и страхотна атмосфера!

Цитати

    Nikolayцитирапреди 10 месеца
    – Лудостта е заразителна ― отвърна Серваз. ― Психиатрите трябваше да го разберат доста отдавна.
    – Заразителна ли? ― повтори объркано Маршан.
    – Тя не скача от човек на човек като грипа ― поясни Серваз, ― а от една група население на друга. Заразява цяло поколение. Преносител на маларията е комарът. А разпространителите на лудостта или поне предпочитаният от нея разпространител са медиите.
    b3275993396цитирапреди 6 месеца
    Каза си, че до неотдавна откачалките щяха да смятат, че са сами в света, и щяха да се крият в миша дупка. А сега, благодарение на модерните комуникации, си обменяха глупостите и налудничавите си идеи (защото хората рядко си обменяха знания), откриваха, че не са сами и се свързваха помежду си. Това ги утешаваше, защото осъзнаваха, че не са единствените побъркани на света. Серваз се сети какво бе казал на Маршан и си помисли, че лудостта наистина бе заразна и любимите ѝ места за изява бяха средствата за масово осведомяване и интернет.
    b0589684704цитирапреди 8 месеца
    Какво става в това общество? Всички ли ще откачим?

    – Лудостта е заразителна ― отвърна Серваз. ― Психиатрите трябваше да го разберат доста отдавна.

    – Заразителна ли? ― повтори объркано Маршан.

    – Тя не скача от човек на човек като грипа ― поясни Серваз, ― а от една група население на друга. Заразява цяло поколение. Преносител на маларията е комарът. А разпространителите на лудостта или поне предпочитаният от нея разпространител са медиите.

На лавиците

    Bookmate
    Enthusiast
    • 63
    • 15
    Искра Пламенова
    Трилър
    • 81
    • 8
    Penka Ivanova
    Да прочета
    • 23
    • 5
    Kristin Dimitrova
    За четене
    • 9
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)