Рапорт пред Ел Греко

В мен избухва някакъв луциферовски плам, змията се изкачва на Дървото на Познанието и съска; калугерът слуша ненаситно.
Така, като поставях в изкушение сърцето на спокойния отшелник, като превръщах спокойствието в тревога, се отплащах по най-добрия начин за гостоприемството

покой, топлина, селският въздух на къщата миришеше на градински чай и дюли, седях пред огнището и четях Омир, бях щастлив, бях щастлив, виках, какво ми липсва? Нищо не ми липсва. Кой тогава плаче вътре в мен? Какво иска? За какво съм му

Баща ми ме изпроводи до пристанището, като от време на време ме поглеждаше косо с тревога и любопитство; не можеше да разбере какво съм, какво искам, защо се шляя насам-натам, ами не се установявам в Крит.

А вечерта я разседлаваха, покриваха я с вълнена черга, разстилаха на земята един месал и почистваха

Докато сме живи, всички дочовешки нощи и дочовешки луни, и предвечните глад и жажда, и мъка ще живеят и ще гладуват, ще жадуват, ще се мъчат заедно с нас.

Какво страшно нагорнище от маймуната към човека, от човека към Бога!

– Стигни, докъдето можеш!

че облак е и човешката душа, натежала от мълнии и вихър, и над нея вее Бог, и спасение няма.

в косите ти се бяха вплели корени от мащерка.

до върха на дълга си, – да бъдат разпнати, да възкръснат и да спасят душата си.