Наистина ли щеше да се случи?
Дистанцията бе преодоляна и Дейвид допря своите устни до нейните. Тя усети как тялото й се отпуска и я обзема уютно спокойствие. Полегна на пода, Дейвид се надвеси над нея, подпрян на лакът. Той я целуваше много внимателно. Устните му се плъзгаха по врата й и гъделичкаха ухото й, а тя отвръщаше с гладни целувки. Той се отпусна на пода, а тя изненада сама себе си, като се претърколи, озовавайки се върху него.
Всичко в мозъка й казваше: „Престани, ще стане голяма каша“. Това бе Дейвид. С него нещо не бе наред. Той живееше на горния етаж, а преди малко бе загинал човек. Тя бе видяла трупа.
Но това като че ли я подтикваше да продължи. То я изпълваше с чудата, настойчива емоция и я караше да направи нещо, каквото и да е. Целуна странната извивка на носа му и високото му чело, после отново се зае с устата. Изтърколиха се към камината. Стиви се блъсна с гръб в таблото, знаеше, че се е огънало, но не й пукаше. Не й пукаше дали подът няма да се продъни и да я погълне, нито дали няма да бъде засмукана от комина. Пръстите й бяха заровени в косата му, той мърмореше нещо, което не достигаше до съзнанието на Стиви.
Първата целувка на Дейвид и Стиви