Ислямът-световна история

Авероес казал на ученика си: „Синко, ако скърбиш за състоянието на мюсюлманите, то сълзи колкото моретата не биха били достатъчни. Ако плачеш за книгите, знай, че идеите имат криле и се издигат през вечността, за да достигнат умовете на мислещите хора.

(Авероес/Ибн Рушд, 1126 – 1198)

Богът на исляма не е различно божество от това, на което се кланят християните или евреите. Аллах е просто арабската дума за Бог. В Арабия през 7 век Пророкът Мохамед призовал своите съграждани в Мека да изоставят популярното езичество и да се обърнат и да почитат единствения Бог на Адам, Ной, Давид, Яков, Йосиф, Авраам, Сара, Агар, Исаак, Моисей и Исус. Мюсюлманите признават и почитат старозаветните пророци и вярват в Исус като могъщ пратеник на същия Бог.

„Винаги може да се разчита на американците да постъпят правилно, след като са опитали всичко останало“ – е казал Уинстън Чърчил.

„Ако една държава няма начин да се промени, тя няма начин и да се запази“, пише Бърк.

веднъж се молил на Бог да му откаже място в рая, ако му се кланя само заради надеждата да иде там. Любовта, копнежът и поклонението не трябва да са заради рая, а заради Бога

обяснението, дадено от имам Газали (1058 – 1111). Той пише, че както ембрионът не знае или не разбира раждането и живота като бебе, а бебето не предвижда, че ще стане дете, и детето не разбира пубертета или средната възраст, а здравият човек на върха на силите си се съмнява, че някога ще бъде немощен – така е и с нас и живота след смъртта. Това, че нямаме научно разбиране на ахира, не означава, че не ни очаква

внимавайте и не се отклонявайте от праведния път, след като аз си отида. Предай-те думите ми на други и нека и те ги предадат. Така че последните да разбират думите ми по-добре от тези, които са тук днес“.

Пророка Мохамед била изнесена на една планина в тази долина, а думите му и до днес отекват в Арафат и по света. Денят на Арафат се пада около седемдесет дни след Рамазан и един ден преди Ейд ал Адха, втория от двата годишни мюсюлмански празника. Само месеци преди Пророкът да умре, той проповядвал на Арафат и казал на хилядите си сподвижници: „Помнете, че един ден ще се явите пред Бога, за да отговаряте за действията си. Затова

Мюсюлманите вярват, че има ахира, един друг

Коранът описва бременността като уан ала уан „изтощение след изтощение“. Арабската дума за „утроба“, рам, има същия корен като Ал Рахман, Всемилостивият, един от ключовите характеристики на Бога. Когато майката ражда, у нея има нещо от божествената функция на сътворението – едно чудо на Бога.