„— То се видя. Ей, и ноктите й посиняха — поклати глава майката. — Слушай, Андроне, я иди до Майтани да доведеш дяда попа, че е грехота да я оставим непричестена…".
С натежало сърце Андрон тръгва. Нощта е паднала. Студът е сковал. Снегът се трупа и Андрон с мъка си проправя път през преспите. В далечината съзира глутница вълци. Чува техния вой. Ще стигне ли Андрон до дяда попа? Ще се върне ли навреме при своята вярна стопанка?
Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 — 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.
