Книги
Ханс Кристиан Андерсен

Андерсенови приказки

Преоткрийте любимите истории от детството си, или запознайте младия читател с вълшебния свят на един от най-големите разказвачи — Ханс Кристиан Андерсен. Близо два века след като са публикувани за пръв път, приказките на Андерсен продължават да разказват истории за добро и зло, обич и загуба, и лоялност в трудни времена. Те са лесно разбираеми за детския читател, но също така са уроци за добродетел и за по-възрастни читатели, тъй като темите им излизат извън ограниченията на възрастта и националната принадлежност. Приказките на Андерсен са преведени на 125 езика и са залегнали в колективното културно богатство на човешката психика. В този сборник ще откриете богата колекция от добре познати, както и по-малко известни приказки. Насладете им се и се оставете да ви отведат в един вълшебен свят…

Ханс Кристиан Андерсен (1805–1875) е датски писател, поет и художник. Известен като автор на литература за деца, най-обичаните му произведения включват „Новите дрехи на царя", „Малката русалка", „Славеят", „Храбрият оловен войник", „Снежната кралица", „Грозното патенце" и „Малката кибритопродавачка". Книгите му са преведени на всички говорими езици и в днешно време няма дете или възрастен, който да не познава чудатите му герои. Приказките му са адаптирани за театралната сцена и големия екран безброй пъти, най-вече от Disney с анимационните филми „Малката русалка" през 1989 г. и „Замръзналото кралство" през 2013 г., чиято история е вдъхновена от „Снежната кралица".

Благодарение на приноса на Андерсен към детската литература, рождената му дата, 2 април, се чества като международния ден на детската книга.
443 печатни страници
Оригинална публикация
2020
Година на публикуване
2020
Издател
Saga Egmont
преводач
Svetoslav Minkov

Други версии

Вече чели ли сте я? Какво мислите за нея?
👍👎

Цитати

  • b5296714711цитирапреди 8 месеца
    цето си. Навсякъде закипяваше живот: обущари и шивачи, с една дума, всички хора излизаха на улицата, изнасяха маси и столове, запалваха свещи, хиляди свещи. Едни пееха, други разговаряха, трети се разхождаха.
  • b5296714711цитирапреди 8 месеца
    В топлите страни слънцето пече много силно. Там хората стават от жегата съвсем кафяви, а в най-топлите земи — дори напълно черни. Впрочем това, което ще разкажем тук, се случи не в най-топлата страна. Там пристигна един учен от студените земи. Той мислеше, че ще може да се разхожда из улиците също тъй свободно, както в собствената си родина, но скоро трябваше да промени мнението си. Като всички благоразумни хора, той трябваше да седи денем вкъщи. През целия ден вратите и капаците на прозорците стояха затворени, сякаш обитателите на къщата спяха или пък бяха заминали нейде. Тясната улица с високи къщи, дето живееше ученият, беше разположена тъй, че слънцето я грееше от сутрин до вечер. Ученият от студените страни беше още млад човек. На него му се струваше, че седи в нажежена печка. От горещината той бе съвсем отслабнал. Дори самата му сянка се беше свила и бе станала много по-малка, отколкото в родината му. Тя се съживяваше само вечер, след залез-слънце.

    Приятно беше да се гледа как бързо растеше сянката, щом запалеха свещите, как тя се разтягаше по цялата стена и стигаше чак до тавана. Необходимо ѝ беше да се пообтегне, за да добие отново сила. Ученият излизаше на балкона и също се обтягаше — той чувстваше, че се съживява едва когато върху ясното небе се покажеха звездите. По всички балкони на улицата — в топлите страни всеки прозорец си има балкон — се явяваха хора. Защото свежият въздух е потребен дори и на оня, който се е помирил с кафявия цвят на ли
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)