В своите три биографични книги “Герой на мегдана”, “Когато се постригват мравките” и “Една фурия на 90”, в съавторство с драматурга Юрий Дачев, Стоянка Мутафова разкрива „гаменския” си нрав, както тя сама си го определя.Светът минава през сетивата й, дава им острота и сила, които са наистина феноменални. Светът в очите на Стояна е пълен, цветен, тъжен и смешен в мяра, непостижима за другите. Тя е от онези хора, които, колкото повече доближаваш, толкова по-необятни ти се струват. Малцина могат да си представят, че Стояна обича самовглъбеността и тишината около себе си. Скептичната усмивка е повече Стоянина, не кикотът.Историите, в които неусетно въвлича читателя, са разказани по неин си начин — неимоверно забавно и увлекателно: с щипка усмивка, доза смях и малка порция носталгия по отминалото време, по спомените за ония добри приятели, които са се преселили в друг свят…Годините не са ограбили от лицето й младостта. Напротив — обогатили са я. Всяка бръчка е белег за „разплакани усмивки и усмихнати сълзи”, за подарена радост. Чудото Стояна учи текста с лупата, готова е дори да стегне куфарите си за пътешествие… Макар и на цели 90 години, тя твърди, че още има сили да играе и с всеки изминал ден го доказва.Знам, че зад гърба ми някои мърморят: „Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?” Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви! — заканва се Стоянка. А ние можем само да си кажем: Дай Боже! Дано! Такава е тя — Стоянка Мутафова — една неуморна фурия на 90. Истинска, неподправена. И може би ще спре да играе тогава, когато се подстригват мравките, в едно слънчево куково лято.
[http://4eti.me] — три книга в един файл
