Пиехме чая си. Светлината на лампата бе топла, а апартаментът тих и уютен. Когато започнех да мечтая, у дома, в леглото, сред собствената ми бездна от копнежи, сцените винаги бяха като тази: сънлив и упойващ час, двамата сме сами — все сценарии, в които тя неизменно и сякаш случайно ме докосваше или удобно се навеждаше над мен, за да ми покаже откъс в някоя книга, а бузата й докосваше моята. Все възможности, от които нямаше да пропусна да се възползвам, внимателно, но по мъжки, за да ги превърна в прелюдия към далеч по-огнени удоволствия.