В СВЕТЛИНАТА НА УТРОТО

Сякаш прекалено отдавна лъжех сама себе си

Притеглих го към леглото си, целувайки го с цялата сила на противоречивите си чувства – исках да го отблъсна и все пак очаквах да ме люби

Моята слабост ме зашлеви

Прогоних много бързо тази мисъл, той ме превръщаше в параноичка. Как беше успял да стане толкова вреден

Струваше ми се, че полудявам, че животът ми е безсмислен, че се задушавам.

Вече нямах батерии, така че бе загубил интерес към мен

Изгубила си своята борбеност, не танцуваш вече..

в теб вече не гори огън..

Бях се самопотопила. Саморазрушила. Съвсем сама. Без ничия помощ

Боях се, че съм на път да изгубя себе си