Анес Мартен-Люган

В СВЕТЛИНАТА НА УТРОТО

    b6990884893цитирапреди 12 часа
    Сякаш прекалено отдавна лъжех сама себе си
    b6990884893цитирапреди 21 часа
    Притеглих го към леглото си, целувайки го с цялата сила на противоречивите си чувства – исках да го отблъсна и все пак очаквах да ме люби
    b6990884893цитирапреди 21 часа
    Моята слабост ме зашлеви
    b6990884893цитирапреди 21 часа
    Прогоних много бързо тази мисъл, той ме превръщаше в параноичка. Как беше успял да стане толкова вреден
    b6990884893цитирапреди 21 часа
    Струваше ми се, че полудявам, че животът ми е безсмислен, че се задушавам.
    b6990884893цитирапреди 21 часа
    Вече нямах батерии, така че бе загубил интерес към мен
    b6990884893цитирапреди 21 часа
    Изгубила си своята борбеност, не танцуваш вече..
    b6990884893цитираонзи ден
    в теб вече не гори огън..
    b6990884893цитираонзи ден
    Бях се самопотопила. Саморазрушила. Съвсем сама. Без ничия помощ
    b6990884893цитирапреди 3 дни
    Боях се, че съм на път да изгубя себе си
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)