— Това не е вярно — спокойно отговори Вейдър. — Аз съм баща ти! Люк бе зашеметен. Той втренчи невярващ поглед в черната фигура и отстъпи назад. Двамата воини се гледаха очи в очи. Баща и син. — Не. Не може да бъде. Не е вярно… — Люк отказваше да повярва на ушите си. — Това е невъзможно. — Погледни в душата си. — Вейдър приличаше на зло копие на Йода. — И ще разбереш, че е вярно. Вейдър изключи меча. Твърдо и подканващо протегна ръка. Думите на Черния лорд смазаха Люк, той не беше на себе си. — Не! Не! — викаше той.