Покоряване на щастието

Много хора се тормозят или изпадат в ярост за всяка дреболия, която се обърка, и по този начин губят голяма част от енергията, която би могла да се използва по-полезно. Дори в преследването на по-важни цели е неразумно човек да се ангажира емоционално толкова дълбоко, та мисълта за евентуален провал да се превърне в постоянна заплаха за душевното му спокойствие.

съзнанието за грях. Такъв човек непрекъснато търпи собственото си неодобрение, което, ако е религиозен, тълкува като Божие неодобрение. Той си е изградил определена представа какъв би трябвало да бъде според самия него и тази представа е в непрекъснат конфликт с познанието му за себе си такъв, какъвто е в действителност

Щастие, което се нуждае от опиянение, без значение от какво естество е това опиянение, е фалшиво и неудовлетворяващо.

Разединеният в себе си човек преследва вълнения и развлечения; той обича силните страсти, но не поради някакви основателни причини, а просто защото за момент те го извеждат вън от него самия и предотвратяват болезнената необходимост от размишление. Всяка страст е за него форма на опиянение и тъй като не е способен да постигне елементарно щастие, всяко облекчение на болката му се струва възможно единствено под формата на опиянение. Това обаче е симптом на дълбоко уседнала болест.

Способността да се понася един повече или по-малко монотонен живот, би трябвало да се придобива още в детството. Съвременните родители търпят сериозна критика в това отношение; те осигуряват на децата си прекалено много пасивни забавления, като например шоу и вкусни неща за ядене, и не осъзнават колко е важно за едно дете дните да си приличат, с някои редки изключения, разбира се. Удоволствията на детството като цяло би трябвало да са такива, които детето чрез известни усилия и изобретателност извлича от заобикалящата го среда. Удоволствия, които са вълнуващи и в същото време не включват физическо натоварване, какъвто е например театърът, би трябвало да са рядкост. Вълнението е от рода на наркотиците и потребността от него ще става все по-голяма и по-голяма, а физическата пасивност по време на вълнението противоречи на инстинкта.

нито едно не коленичи пред друго, нито пред неговия вид, живял преди хиляди години,

никое не е почитано или нещастно по целия свят.

Уолт Уитман

Мисля, че мога да се променя и да заживея с животните, те са толкова кротки и самодостатъчни,

стоя и ги гледам дълго, дълго.

Те не се потят и не хленчат за състоянието си,

не будуват в тъмното и не оплакват греховете си,

не ме поболяват с разговори за дълга си към Бог,

нито едно не е недоволно, нито едно не е влудено от манията да притежава вещи,

Нито едно велико постижение не е възможно без упорита работа, толкова поглъщаща и така трудна, че остава малко енергия за по-интензивни забавления освен такива, които служат за възстановяване на физическата енергия

Има елемент на скука, който е неделим от избягването на твърде много вълнения, а прекалено многото вълнения не само подкопават здравето, но и притъпяват небцето за всеки вид удоволствие, заменяйки приятната възбуда с изцяло органично удовлетворение, мъдростта – с хитрост, а красотата – с груби изненади

любовта трябва да се цени, защото тя прави така, че всички останали най-хубави удоволствия – като музиката, изгрев в планината, морето при пълнолуние – да изпъкнат. Човек, който никога не се е наслаждавал на красивите неща в компанията на любима жена, не е изпитал в пълна цялост магическата сила, която се съдържа в тях.