Вътрешен кръг

Прекарваме живота си с мисълта, че историята е произволен сбор от добри и лоши моменти, разбъркани съвсем случайно.

Всяко решение, което вземаме в живота, винаги има цена.

Най-лошите лъжи в живота са онези, с които се опитваме да заблудим себе си.

Яростта ѝ беше запазена единствено за онези, които ощетяваха семейството ѝ.

Историята не се пише от победителите... пише се от всеки, тя е мозайка от факти от противоречиви източници.

когато вървите по тъмна уличка и чувствате онези тръпки по врата, това не е просто лошо предчувствие, а биологичен дар от Бога, „Дарът на страха“, както го нарече. По думите му, ако пренебрегнете този дар, вървейки по тъмната уличка, и си кажете: „О, знам, сигурен съм, че всичко е наред“, тогава ще срещнете истинската болка.

Всички ние имаме души, Бенджамин. А душите ни имат мисии. Мисии, които се повтарят отново и отново, докато не ги изпълним.

Тот нарича историята „процес на подбор“, защото ни поднася ситуации, с които не би трябвало да бъдем в състояние да се справим.

Няма значение колко далеч е стигнал човек в живота или колко е подготвен за такъв момент. Виждаш баща си и незабавно отново се чувстваш дете.

хората, които те познават най-дълго, са най-добри в намирането на слабите ти места.