„Идилии" потапя читателя в ранния XX век, когато влиянията на европейската култура достигат българските традиции. Индивидуализмът и модерното се сливат с патриархалното и установеното. Персонажите не са пряко обвързвани със селото или града. Те са чужди и различни. Търсят себе си и се борят с обществото, което се опитва да им наложи ограниченията си. Сборникът на Петко Тодоров отвежда читателя в една по-различна България и го запознава с едно пъстро общество, изтъкано от различия, но и обединено от традицията, вярата и миналото.
Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 — 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.
