„Сън за щастие“ е цикъл от 93 лирически миниатюри от Пенчо Славейков, излизащи първоначално в списание „Мисъл“. За пръв път са издадени като сборник през 1906 г. Това е втората стихосбирка на Славейков.
Основните теми в цикъла са съзерцанието, настроението и търсенето на щастие. Чест е мотивът, че покоят и равновесието са постижими единствено в смъртта.