Книги
Ориана Фалачи

Ориана Фалачи- интервю със себе си

През целия си живот Ориана Фалачи винаги е търсела истината и справедливостта. Борила се е с цензурата на източни и западни диктатури по същия начин, по който по-късно започва да се бори с политическата коректност и лицемерието, завладели Европа. Била е преследвана, забранявана и за малко да бъде убита. Сблъсквала се е с машината kа фашизма, с жестокостта на войната, с фанатизма на хунвейбините, с куршумите на военни хунти. Летяла е над горящите петролни кладенци на Саддам и е спорила лице в лице с Кадафи, Арафат и Хомейни.
Но никога не се отказва от борбата. Думите ѝ може да звучат крайно, да предизвикват полемики и скандали. Но дори и несъгласните с нея остават омагьосани от езика ѝ, от нейното майсторство и силата, с която защитава това, в което вярва.

Превод от италиански: Таня Кольовска
Художник на корицата: Дамян Дамянов
Снимка на корицата: Getty
220 печатни страници
Притежател на авторското право
Ciela
Издател
Ciela
Вече чели ли сте я? Какво мислите за нея?
👍👎

Цитати

    Аделина Огорялковацитирапреди 2 години
    когато пълним устата си с думата Демокрация, виждаме, че тече от всички страни. Знаем много добре, че е отчайващо несъвършена система и в известен смисъл – лъжлива. Твърдя това и в „Силата на разума“. С помощта на Токвил. Той е от хората, които разбират тези неща. Та Токвил казва, че основните принципи, на които се базира демокрацията, са два, принципът на равенството и този на свободата. Но човешките същества обичат много повече равенството, отколкото свободата, и много често тя изобщо не ги интересува. Свободата изисква прекалено много жертви, голяма дисциплина, а и не е ли вярно, че можем да бъдем равни и в робството? И сякаш това не е достатъчно, хората всъщност не разбират принципа на равенството.
    b4432674876цитираминалата година
    разбера дали страданията ми са предизвикани от тялото или от душата, от моето Извънземно или от рака на Еврабия, отново продадена от
    Аделина Огорялковацитирапреди 2 години
    Парвеню, тоест new-comers, self-made men – тези хора се харесват в Америка, където е измислена модерната, съвременна демокрация. Не в Европа, в която дори Френската революция не успя да ликвидира психологическата склонност към слугуване на аристокрацията. Да, истина е, че от края на деветнайсети век историята на Европа е пълна с парвенюта, с new-comers, self-made men, попаднали във властта. Но ако започнем от Наполеон, който, за да бъде наистина признат, трябвало да се обяви за крал и император, те никога не са се задържали дълго. Особено лесно е да ги събориш в Италия, защото италианците са непостоянни. Нетърпеливи и непостоянни. Както те обичат, така те мразят, както те възхваляват, така те ругаят. И нещо друго, противно на повечето американци, италианците се дразнят от този, който има много пари. Накрая, поради липса на политическо възпитание или от мързел, а може би пак от непостоянство, никога не признават собствената си отговорност. Винаги я прехвърлят на действащата власт. Виновно-е-крадливото-правителство.

На лавиците

    Bookmate
    Ciela
    • 112
    • 1.4K
    b0139390449
    My
    • 84
    • 14
    Elle Miteva
    Нови книги
    • 9
    • 4
    b0963365576
    Книги
    • 10
    • 1
    Ивайло Касиянов (bgzomby)
    ⭐⭐⭐
    • 12
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)