Стъкленият меч

Любовта заслепява.

– Ако това ти е представата за любов...

Не

и да ги четеш, когато аз спях до теб.

– Браво на моето момиче.

ми убягва как очите ѝ бързо се стрелват обратно към Резката,

където спи половината ми сърце. А после към гората, където се скита останалото.

Аз си помислих, че ще те изгубя. Толкова много пъти.

огъня на Кал, моята буря и бързината на Шейд нищо и никой не може да

ни докосне.

Докато сме заедно, никога повече няма да преживея попадане в затвор.

Предполагам, че би трябвало да свикна и да бъда сама.

Не на света, а тук, вътре. В сърцето си.

– Започвам да мисля, че харесваш затворите – казва той, като лениво почуква с кокалчета

по стената. – И че имаш ужасен вкус за мъжете.

А аз съм разобличена точно каквато съм – особено глупава риба, която постоянно захапва

ту една, ту друга кукичка и никога не си взима поука.

Но нашата милост си има цена и това може да е животът ни.