4: Dvor ot srebarni plamatsi

За миг Касиан остана без думи.

– Ти… Готова си за бебе

– И той нарисувал линия в праха като теб. – Кимна към чертата. – Чудесен щрих

– Знаеш ли, нашият бог, първият илирианец, удържал вражеските войски точно където ти стоиш

Атараксия – така беше кръстила магическия меч.

Вътрешен мир

– Шибани кучки! – изрева един от мъжете.

– О, я млъквай! – провикна се през бездната Емъри, докато с Неста водеха Гуин към заснежената гора

Неста, стисвайки силно. – Така правят сестрите

– Дойдохте да ме търсите.

– Разбира се – отвърна Емъри и хвана първо нейната ръка, после и тази на

– Помниш ли каква беше Гуин, докато не разсече лентата? – смигна му Неста и го плесна по рамото, докато жрицата наближаваше изхода от площадката. – Е, ти си новата лента, Аз

Устата му срещна нейната и светът спря да съществува

Моля те, не разстройвай Фейра. Все пак празнуваме рождения ѝ ден. А в нейното състояние…

– О, майната ти – озъби се Неста и се задави със собствените си думи.