Пенелъпи Дъглас

Рожденичката

Джордан

Той ме прие, когато бях на улицата. Не ме използва, не ме нарани, чак стъпва на пръсти около мен. Изслушва ме, защитава ме, вижда истинското ми аз. Но…

Когато се прибира от работа, сърцето ми затуптява бясно, а погледът му, изпълнен с желание, ме изгаря.

Трябва да спра това. Просто не може да се случи.

Сестра ми някога ми каза, че просто няма свестни мъже – а дори случайно да откриеш някой такъв, то той ще е обвързан. Само че не Пайк Лоусън е обвързаният.

Аз съм.

Пайк

Приютих я, защото мислех, че просто помагам. Но дните минават и нещата стават все по-сложни. Трябва да спра да мисля за нея, да престана да притаявам дъх всеки път, когато я засека у дома. Не мога да я докосна и не бива да я желая.

Тя е на деветнайсет. Аз съм на трийсет и осем. И съм бащата на гаджето ?.

Сега и двамата живеят при мен. Какво толкова може да се обърка?
435 печатни страници
Притежател на авторското право
Ciela
Оригинална публикация
2023
Издател
Ciela
Вече чели ли сте я? Какво мислите за нея?
👍👎

Впечатления

  • b2283014863сподели впечатлениепреди 17 дни
    👍Струва си да се прочете

  • b6584249266сподели впечатлениепреди 2 месеца
    👍Струва си да се прочете
    💞Обичам я до смърт
    🚀Не мога да я затворя
    💧Сълзливо

Цитати

  • b0829755629цитирапреди 4 дни
    Късите ѝ панталонки са обхванали всяка нейна извивка, коленете ѝ са леко разтворени и за миг погледът ми се спира върху падината между бедрата ѝ.

    В слабините ми нахлува топлина и членът ми започва да пулсира.
  • b0829755629цитирапреди 4 дни
    Презрамката на горнището отново пада от рамото ми и аз обхващам голата си гърда, поглеждайки през рамо към него.
  • b0829755629цитирапреди 4 дни
    Простенвам, усетила как втвърдените зърна се търкат в дантелата. Другата ми ръка хваща една от гърдите ми и я стиска, главата ми се завърта настрани, а косата пада в лицето ми.

На лавиците

  • Bookmate
    Ciela
    • 156
    • 1.6K
fb2epub
Плъзнете и пуснете файловете си (не повече от 5 наведнъж)