Лорън Ашър

Винаги ли си такъв егоист?
Очите му проблясват.
– Отнася ли се до теб, да.

Роуан прави някакъв завъртян жест с ръка и обезопасителните лостове остават застопорени.
– Ъ... Какво става?
Всички пътници слизат от влакчето, но ние оставаме седнали. Роуан прави още един знак с ръка и влакчето потегля отново – празно, с изключение на нас.
– Защо го правим пак? – повишавам тон, за да надвикам скърцащите механизми.
Той ме поглежда равнодушно.
– Нали каза, че искаш да се возим пак.